Милен Жеков
Милен Жеков

Имало едно време из приказен Добрич един вълшебник, но не бил обикновен. Нямал си вълшебна пръчица, но имал невероятна дарба, дарбата да разказва и твори приказки от дърво … Това е Милен Жеков, който живее и твори в град Добрич и в интервю за www.utro.bg разказа своята приказка, която той продължава да пише, а именно:

Разкажи ми как започна твоята приказка и кой герой си ти в нея?

  • Първата ми среща с дърворезбата се случи през 90-те години на миналия век, когато отбивах военната си служба. Ротният ми командир капитан Цветанов се занимаваше с това в свободното си време и покрай него се запалих и аз. След като се уволних потърсих учител и съдбата ме срещна с Георги Коцев, който и до сега работи в Етнографския комплекс „Стария Добрич“. Всичко, което зная за дърворезбата дължа на него. А кой герой съм – предполагам този, който се опитва да разкаже приказката по своя си начин.

Рапаните шептят морски приказки на ушенце, какво разказва дървото, тъй като използваш дървен материал?

  • Всяко дърво си има характер – цвят, аромат, текстура. Сговорчивите се броят на пръсти – липата, черешата, крушата са предпочитани от мен. До сега нито едно не ми е прошепнало, но мълчаливо позволяват да направиш нещо красиво от тях.

Как се ражда идеята за твоите творения, от къде черпиш вдъхновение, защото една приказка не се пише само с един приказен герой, кои са останалите герои, които те карат да продължиш напред или пък понякога те забавят … ?

  • Вдъхновение ми носят природата, приказките, притчите, филмите, моите приятели с идеите, които ми подхвърлят … те са героите в тях!

Дали всяко твое творение е предназначено за определен човек – с определена душевност?

  • Да, всеки амулет или скулптура чакат Своя си човек, който ще улови посланието и настроението, вложени в тях.

С какво те обогатява лично теб изкуството и мислиш ли, че в България се цени?

  • За мен изкуството е удоволствие! Предполагам всеки човек, изпод чиито ръце се е родило нещо, познава усещането, за което говоря. А относно това дали се цени в България – да, цени си, дори и в тези трудни за всички ни години.

Сподели нещо позитивно с нашите читатели в духа на някоя мъдра мисъл, която е останала в сърцето ти?

  • Да вложиш това, което си в това, което правиш и да се почувстваш удовлетворен е наистина приятно усещане! Пожелавам го на всеки!

Статия: К. Герчева, Март 2012

Снимки: Личен архив

Сподели с приятелите си:
Сподели във Facebook!


Статията е прочетена 511 пъти