На пейката

Може би си мислите, че пейките не са нещо особено и че всички  пейки си приличат, но това не е така.

Всяка пейка е различна, но каквато и да е една пейка, най-важното е, че е полезна. Пейката дава жадуваната отмора, когато краката вече не те държат. Пейката те приютява, когато искаш да помечтаеш, размишляваш или просто да си сам . Пейката те сближава, когато не искаш да си сам. Но приели нейната  помощ, не се замисляме върху това. Тя е просто пейка, от дърво, камък, метал или синтетика, но замислете се какво ще е ако няма пейки… Всъщност сигурно някога изтощени от ходене сте се оглеждали за нея за да поседнете за малко и да я отминете в забрава. А пейката си има свой живот.

Някои пейки посрещат все различни пътници и им дават отмора, или пък са мястото където се среща влюбена двойка или компания от приятели. Представяте ли си с какво нетърпение очаква отново любовна среща една пейка за срещи, или пък весела компания…. Тя става част от историята на една любов и влюбените се уговарят:“ В пет на нашата пейка„;  или пък си спомнят: Помниш ли как ме целуна за първи път на нашата пейка?!; А колко чудати, страшни истории, откровения и вицове помни пейката на приятелската компания. Членовете на такава компания не се уговарят, за тях е ежедневен ритуал да се събират там на нея, защото за тях тя е място, което ги сплотява. Пейката на детската площадка пък знае всичко за възпитанието на децата. Чула е толкова много съвети за отглеждане на деца, от майки с колички или майки на по-големи палави деца и дори от баби, отгледали две, че и три поколения хлапета. Такава пейка знае: Малки деца -грижа. Големи деца още по-голяма грижа. Но децата та и грижа, но и радост.

 На пейките понякога се забравят… чанти, чадъри, книги и какво ли още не…В такъв отговорен момент пейката се напряга и очаква човекът да се върне бързо и да си вземе забравеното, но понякога минава друг и го взема, а пейката не може да го спре и се чувства виновна. Пейките понякога се и закачат. Оставят следи по дрехите от току що новата им боя, но всъщност нямат вина. Грешките са на хората, но  и те нямат вина – е трябва да са по-внимателни, но пейката е разбрала и това: Човешко е да се греши.

Та пейките не са просто пейки, те са мъдрост и емоция, те са отмора и уют. Ако си имате „ваша“ пейка, следващия път когато седнете не нея, кажете й: Благодаря! Така една пейка ще научи, че хората могат да бъдат и благодарни.

Й. Богомилова