Честит 3 март

Никой не би могъл да бъде освободен, ако не съществува, ако го няма, ако не е готов да потърси историческото си място.

Лека им пръст на момчетата, на всички загинали за свободата ни. Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира. Честит 3 март.

Това са само два цитата от тази статия, с които искам да започна тази тема. Цитатите ще ги прочетете малко по-надолу в текста. Замислете се докато четете текста. Отдайте почит на хората, паднали за нашата свобода.

Аз не съм автор на това есе, автор е Ирини Зикидис, с чието съгласие го публикувам. Много може да се говори за днешната дата, но това са едни от най-точните думи, които някога може да се кажат. Не ги подминавайте!

================================================

Така като гледам, все още ни е трудно да посрещаме 3 март без да изпадаме в крайна русофилска или русофобска истерия. Сякаш е крайно сложно да признаем очевидното – именно тази война постави началото на съвременната българска държава. Да, нашето освобождение е част от имперската геополитическа игра на Русия в онзи период, но ние получихме своята независимост. И макар че да се говори, че руската империя е започнала война от безкористна братска любов към българите е също толкова нелепо, колкото да се говори, че войните в близкия изток са в името на демокрацията, все пак руски, а не френски, английски или американски войници проляха кръвта си за нашата свобода. Проляха я без да разбират от геополитика.

Леко ми е жал за онези меки пи*ки, които на всеки трети март, година след година, плюят върху гробовете на обикновените руски момчета и мъже, оставили костите си тук, докато трепетно и напълно в тренда ни напомнят за финландците, румънците … а всъщност всички те заедно приеха смъртта под чуждо небе и на чужда земя заради нас. Аз разбирам страданието на меките пи*ки – руските щикове поставиха началото на съвременна България, и всички интелектуални гърчове по изкривяване на фактите са болезнено и неблагодарно упражнение. И няма къде да се денат, защото фактите са си факти – Русия, преследвайки своите геополитически интереси извоюва нашата независимост и постави началото на съвременната българска държава. Добра, лоша, всякаква, ама наша. НАША.

И още нещо – никой не би могъл да бъде освободен, ако не съществува, ако го няма, ако не е готов да потърси историческото си място. Голямата битка е била спечелена първо от нашите възрожденски деятели и революционери. Онези, които са били извън мейнстрийма на тогавашните комсомолци с фесове, покорно преклонили глава пред османлията и отрекли се от идеята за собствена идентичност в името на кравата, кокошката и собствения рахатлък.

Лека им пръст на момчетата, на всички загинали за свободата ни. Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира. Честит 3 март.

Автор: Ирини Зикидис

Прочетете още за:

Самарското знаме
Освобождението на България от турско робство