Колко лета бродила по плажа, съм оставяла стъпки, заличавани от морска вълна. Но всъщност, морето остави стъпки в сърцето ми- неизличими. По тях, мога в спомените си да се завръщам винаги към едно пъстро лято-никога не било. Лято букет от много лета, като на сън слели се в нещо невиждано и несъществуващо. Но ще продължавам да бродя по мокрия пясък, оставяйки крехки следи. Ще подскачам опарена от счупена мида, ще присядам в пясъка с взрени в безкрая, замечтани очи.  Морето помни всички оставени стъпки, чрез сърцата на всички, които тук са били.

Й. Богомилова