Колко пъти съм опитвала да отнеса у дома скъпоценностите от морето. Но там в него или край него, изглеждат толкова красиви и блестящи. А щом ги отнеса изчезва блясъкът им. Да пак са красиви, но далеч не каквито са облени от морска вълна. Там край него всичко е в хармония. Всяко нещо дори привидно разпиляно е на мястото си. Ако се вгледаш в златистия пясък, виждаш миниатюрните частици от които е съставен. Слънцето, вятъра, солената вода ден след ден, нощ след нощ, отлив след прилив, наситняват раковини и скали докато ги превърнат във фин пясък. В природата всичко е в непрестанно движение, в един съвършен кръговрат в който нищо не липсва и не става излишно. Хубаво е да си част от това съвършенство.

©Й. Богомилова