Слънчева история

Клоните натежават от сочни плодове. Цветовете им ярки, като слънца изпълват погледа и душата ми. Сладко ми е само като ги гледам надвесени над мен.

Между клоните виждам нещо още по-слънчево. Редове от грейнали слънчогледи, приветстващи слънцето.

Неотклонно следящи го с поглед, с право носят името си.

И не само гледат слънцето, но и са негови малки подобия

И не само сгряват душата ми, но и крият в себе си вкусни семенца

А пчелата открива в тях и медоносен прашец

Колко по-сладко може да бъде?

©Септемви 2010, Й. Богомилова