Търсачът

Днес реших да променя маршрута си … пътя, по който обикновено стигах до работа … Слънцето така примамливо ме галеше с топлите си лъчи, промъкващи се през прозореца. Поех по пътя до морето – уханието на морски бриз ме обгърна, детските радостни гласчета все още не бяха си отишли с настъпването на есента … хората все още не могат да се сбогуват с плажа и топлото време … че кой може … не е лесно да се сбогуваш с каквото и да е, а дори и да му кажеш сбогом, ако то се е мушнало в някоя мъничка дупчица в сърцето ви – не може го изкара от там.

Продължавах да вървя, когато видях него … един приказен замък – изведнъж се сетих как по-рано разглеждах старинни замъци на снимки в интернет. Отново ме обзе онова чувство – чувството, че няма нищо случайно … затворих очи и прегръдката на една вълна ме пренесе на едно различно място … по пясъка щукаше възрастен мъж, който търсеше златно съкровище … отдавна забравено. Щом записукаше машината му, той пресяваше пясъка със ситото си, но не откриваше нищо. Тогава той закрачваше напред с нова надежда, че то ще му се покаже … някой ден …

А Вие имате ли смелостта да промените пътя си…и само ако можех да видя тогава и Вашето вълшебство…само ако можех…

©Септември 2010, К. Герчева