Дали днес можем да оценим какво е да си свободен, да можеш да четеш и изразяваш собствени мисли? Имало е мрачни времена в които нашите деди са били принудени да спят във вековен сън, с наведени глави и спотаен стон. Но са се намерили смели, непримирими, готови на всичко будни личности, които са тръбели и будели от този сън. Давали са надежда, подбуждали са към действие и често са осветявали делото, като са изгаряли самите в пламъка на борбата. Нека днес се събудим от съвременния си сън. Да вдигнем глави и да видим от къде идваме и накъде отиваме. Да почетем народните си будители и да бъдем самите будни. Всяка битка може да бъде спечелена. Просто трябва да бъдем будни и дейни.

Денят на народните будители за първи път се чества през 1909 г. в Пловдив. От 1 ноември 1923 г. с указ на цар Борис Трети е обявен за общонационален празник в памет на заслужилите българи. През 1945 г. е забранен. Честването му се възстановява със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36-ото Народно събрание на 28 октомври 1992 г., когато е обявен официално за Ден на народните будители и неучебен ден за всички учебни заведения в страната.

Известни български народни будители са Паисий Хилендарски, Иван Вазов, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, Матей Граматик, Свети Иван Рилски, Неофит Бозвели, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков, Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов, Йоасаф Бдински, поп Пейо и още много други.