Чай – забравен аромат на треви

Позабравената напитка чай е простичко нещо –  слагат се няколко стръка разни треви и се налива вряла вода. Но хората са усетили някаква магия в тази простичка, ароматна отвара и затова са я обгърнали в мистични ритуали. Щом хора в различни краища на света реагират на чая по този начин, значи наистина има нещо в него.
За много хора днес той не представлява интерес. Времената са други, динамични. Искат бърз, явен резултат, какъвто дава кафето и колата. Искат явен вкус какъвто дават изкуствено, синтезирани съвременни продукти.
Но защо ли умората и стреса са болест на съвременното общество, наред с много други заболявания?
Защото недостойните вече за нас треволяци не присъстват на трапезата ни. А те са дар от Бог, за здраве, щастие и сила. Аз също не го разбирах, но в един момент го осъзнах. Аз също посягам към бързото удоволствие на съвременните продукти, все пак живея в тези времена, но после ми е празно. А когато си откъсна или отгледам тревичка, след това я слагам на масата със почит и благо-веене. Радвам й се защото между нас има връзка. Най-малкото съм се навела да я откъсна. Показала съм и че я искам и енергията, която тя ми отдава е пълна със заряд. Стръка е пил от земните сокове, гален е от вятъра и огряван от слънцето, кацан е от пеперуди и пчели, а тези неща не могат да се синтезират. Те са онази невидима съставка, която липсва на продуктите създавани в лаборатория.
И когато отнеса до масата този вълшебен стрък. Аз го приготвям бавно. Продължаваме да си взаимодействаме, а той ми нашепва безмълвно истории за птици, слънце и пчели. И когато е готов, бавно го поднасям към устните си и отпивам. Опитвам се да го усетя, да го възприема, да го задържа, защото знам че докато си откъсна отново от него, донеса го и го приготвя ще мине време. Не е на една ръка рзастояние в хладилника. А трудните неща са неща за които си струва. Затова се превръща в ритуал приготвянето и пиенето на чай.
Прави се осъзнато и с благодарност. А всяко нещо, което ние ценим и му благодарим, се слива с божествена хармония в нас.
Това е тайната. Нищо необикновено – аромат на земя, въздух, огън и вода.  И любов.

Й. Богомилова