Тайната на снежинките
Снегът вали и посипва земята с бяла, блещукаща обвивка, придавайки на всичко невероятна невинност. Когато се вгледаме в шепа сняг виждаме още по невероятно, красивите кристалчета на снежинките. И още по невероятно е, че те не си приличат. Това е защото те знаят различна приказка. Само да можехме да разбираме езика им, те биха ни разказали невероятни истори от всички времена и краища на света.
За нас не е чудно нещо вече компютъра, запаметяващ почти неограничено количество информация, но един приказен жезъл с кристал на върха, звучи магически и фантастично. Свикнахме да запазваме спомените си в силициеви кристали но не помним, и дори не подозираме, че всичко около нас „помни“.
Нашата синя планета, обвита предимно от вода, помни всичко което е било. Богатите, които могат да си го позволят, пият уискито си с лед от Гренландия, без да се замислят, кое точно го прави така вкусно. А истината е че в кристалчетата му са запаметени, отминали по-чисти времена. Как днес да имаме еко градини, когато дъждът с който порастват плодовете на земята, идва от сълзите в някоя гореща точка на света…
Водата, това невероятно вещество, пътувайки в своя безкраен цикъл, преминавйки през всичките си физични състояния се докосва до всичко живо и не живо по своя път.
Колко хубаво би било, ако снежинките тази година запомнят нашите добри отношения един към друг. И нищо, че ще си приличат вече една с друга , ако всички снежинки разказват за любов.
Й. Богомилова
Вашият коментар