Дзен размисли в снега

Бялата невинност на снега докосва душата по необикновен начин. Освежава я и я пречиства. Кара те да го съзерцаваш с ненаситна радост, без мисли и въпроси и не смееш да го нараниш. Успееш ли обаче да го докоснеш, те привлича неустоимо да рисуваш в него. Да оставиш нетрайни следи, да излееш натрупаното през годината и той като бял жертвен лист очаква с отдаденост. Често обаче човек не може нищо лошо да направи на снега. Рисува сърце, звезда, кръг, спирала, пише името си или „Обичам те“ или пък пада, като ангел във снега. Всъщност снегът рисува в теб…
Ако съзнанието ни е по-чисто, след съзерцанието можем да си тръгнем без да сме докоснали снега. Мълчаливият, взаимен,нищо не казващ разговор, ще е казал всичко необходимо. Да и снежинките могат да говорят. Пътували дълго като капчици вода, достигнали изяществото на кристалчетата на снежинка, те помнят всичко това.

На теб снега какво ти разказа?