Днес » История, спомените

Владимир Висоцки – гласът на последното съветско поколение

публикувано от:  на юли 25, 2012 няма коментари
Владимир Висоцки - гласът на последното съветско поколение

Владимир Висоцки – гласът на последното съветско поколение

Днес се навършват 32 години от смъртта на Владимир Висоцки.

Висоцки оставя над 700 песни и стихотворения, 30 филмови роли и едно особено присъствие. В най-противоречивите и сложни времена бардът намери смела пътечка и покани съмишленици от различни територии. Преди 32 години, когато Москва се сбогува с големия творец нито радиото, нито телевизията съобщават за смъртта на Висоцки. Но въпреки медийното затъмнение, новината бързо обикаля цялата страна. На погребението се стичат десетки хиляди, хора има дори по покривите на околните сгради. Неговите иронични и хапливи песни звучат на улицата отвсякъде. Висоцки се превръща в символ на цяла епоха, като някой го наричат гласът на последното съветско поколение. Висоцки е посещавал и България.

Роден е на 25 януари 1938 г. в Москва в семейство на служещи.

Родители: Семьон Владимирович Висоцки, роден през 1915 в Киев. Майка: Нина Максимовна Висоцка, родена през 1912 в Москва. Завършва преди войната тогавашната школа за чужди езици в Москва със специалност преводач от немски език. Когато започва Великата отечествена война, баща му тъкмо е завършил телеграфо-пощенски техникум и заминава на фронта. През есента на 1941 година Владимир Висоцки и майка му са евакуирани в гр. Бузулук, Чкаловска (сега Оренбургска) област, заедно с Московската парфюмерийна фабрика „Свобода“. Връщат се в Москва през 1943 година. Постъпва в първи клас на 273-то училище „Шчербаковски“. Отначало живеят на улица „Первая Мешчанская“, в жилището на семейството на майка му. През 1946 родителите му официално разтрогват брака си. От 1947 до 1949 година учи в руско училище в Германия — до пети клас, където е с баща си, тогава военнослужещ, изпратен на работа там, и с втората му съпруга — Евгения Степановна. Учи и в музикална школа, където прави първи стъпки в музикалното си образование.

През август 1949 бащата е назначен в Северокавказкото военно окръжие, в град Краснодар. Месец по-късно е преместен в Киевското военно окръжие. Владимир Висоцки и Евгения Степановна се завръщат в Москва, на улица „Болшой Каретной“. Там Висоцки постъпва в пети клас на 186-то училище в Коминтерновски район и там завършва десети клас през 1955 година. През 1952 става комсомолец, член е на косомолското бюро и редактор на стенвестника в десети клас. През 90-те години сградата на това училище става сграда на Министерството на правосъдието на РСФСР.

В десети клас Висоцки посещава драматичния кръжок при Дома на учителя „Горки“, ръководен от артиста от МХАТ Владимир Богомолов, забелязал пръв актьорските му заложби. Счита се, че той го е посъветвал да постъпи в театрална студия (според Игор Кохановски, съученик на Висоцки, както и според автобиографични разкази). Постъпва във факултета по механика на Московския инженерно-строителен институт „В. В. Куйбишев“ (МИСИ) през 1955 г. През 1956 година постъпва в класа за актьори на Школата-студия на МХАТ (Московски художествен академичен театър) „Немирович-Данченко“, Москва, където е студент до 1960 г. На първия кръг на приемните изпити има оценка „Отличен“ по история на народите на СССР и по чужд език. Получава „Добър“ на темата по руски писмен. Няма нанесена оценка по специалността от приемните изпити в учебния му картон. Комисията е дала заключение: „Слух – добър, ритъм – добър, певчески глас – няма“. Усложненията по време на изпитите се получават заради хрипливия му глас. Висоцки посещава професор-отоларинголог, който му дава документ, че гласните му струни са нормални и гласът му може да се обработва.За подготовката на курса, в който участва Висоцки в Школата-студия на МХАТ определящо значение имат преподавателите П. В. Масалски и А. М. Комисаров. В. И. Богомолов, при когото Висоцки се занимава още като ученик, им преподава актьорско майсторство. В трети курс Висоцки участва в ролята на Порфирий Петрович в откъса от сцената между Разколников и Порфирий Петрович от „Престъпление и наказание“ на Достоевски. Художественият съвет на театралния институт дава похвална оценка за това участие на Висоцки, с което той разкрива нова, неподозирана страна от своя талант. Дотогава за познатите си е възприеман като комедиен актьор. Приеман е за „душата“ на курса. Импровизира злободневни местни теми в песни и диалози, изпълнявани пред публика от селища, разположени в целините, където студентите изнасят концерти след завършване на трети курс. В дипломните спектакли на своя курс Висоцки играе Бубнов в спектакъла „На дъното“ от Горки, Боркин – в „Иванов“ от Чехов, Сиги – в „Златното момче“ от К. Одетс, постановка на И. М. Тарханов. Официалната версия за смъртта на Висоцки е сърдечен удар – той умира на 25 юли 1980 година.

Източник: Wikipedia


Share on Facebook!


Ако харесвате материала, бихме били благодарни да гласувате с бутончето +1 на Google.


==========
Digg this!Add to del.icio.us!Stumble this!Add to Techorati!Share on Facebook!Seed Newsvine!Reddit!



Вашият коментар:
Моля пишете на Български или комeнтара Ви няма да бъде публикуван!