Корените

Живеем във време в които всеки се спасява „поединично“. Всичко е бизнес. Децата се раждата по план, че дори се зачеват инвитро.
На къде отиваме?
Хубаво е да се обърнем назад и да видим откъде идваме. Да поспрем, да си спомним. Защото всеки мили градус отклонение от пътя днес, утре е двойно, а по нататък отклонението става огромно.
Като се замисля наистина животът ми прилича на стъбло да дърво, какво ще последва след мен и какво е било преди мен се разклонява безкрайно във всички посоки. Наскоро се опитах да направя родословно дърво…
…Сложна работа. Не ми стигна огромен лист да разпростра информацията за роднини и предшественици. Може би няколко листа ня няколко нива или направо триизмерен модел….
Засега съм оставила листите настрана. Не можах да възприема събраната информация, въпреки че не беше пълна. Някой ден, внезапно може би ще я разбера и така че мога да я възпроизведа. Няма как без разбиране да се получи.
Стоят там между листите, непознати за мен имена и дати. Но дали наистина са непознати. Та не се ли е вляло в мен като по безброй ручеи по нещо от всеки?
И онези спомени-не мои, дежавю-та и други странни проблясъци…дали не са на някой от тях?
Аз съм много повече от това, което съм се родила, мен ме е имало и преди. И така и иначе. Просто забравих. Но усещам, че помня.
Години пропилях да търся себе си. Да се разбера и осъзная смисъла на съществуването си. Но как, ако гледам само един кадър от филма ще мога да го възприема?
Затова са ми  корените, затова са клоните към които се стремя. За да съм щастлива и пълноценна тук и сега.

Й Богомилова