Шепот на раковина

Като деца слагахме до ухото си раковина и си представяхме, че това което чуваме е морето. Един “ безжичен телефон“ със синия безкрай.  После пораснахме и си обяснихме, научно, че това е само звуков ефект, а останалото е асоциации и въображение.  И така изгубихме приказната връзка със шепота на морето.
Но не всяко нещо има научно обяснение. Има безброй явления в папката „пара нормални“. Може би раковините наистина събират приказките на морските дълбини или дори улавят сегашните в „реално време“. И само защото ни се струва приказно, трябва ли да се отказваме от това общуване с морето.

Може би можем не само да го чуваме, но и да го виждаме и вкусваме соления му вкус, запечатан в невероятните форми на раковините.
Независимо колко е налудничаво нещо, щом ни прави щастливи, трябва да го правим и когато пораснем, дори ако трябва да му измислим ново име… Примерно „Спа с раковини“

©Й. Богомилова