Весело чадърче
„Ех че весело чадърче и за слънце и за дъжд…“
Ех и аз имах такова чадърче. Беше светло синьо на бели маргаритки, като пухкави облачета. Обичах да го разтварям и завъртам и дори очаквах с нетърпени да завали за да изляза с него навън. А когато вали небето е тъмно и слънцето се крие зад надвисналите дъждовни облаци, но под чадърчето ми е едно такова синьо на пухкави маргаритки…
Направо слънчево…
Това чадърче е отдавна в страната на спомените, но и днес разгърна ли над себе си спомена за него, настроението ми става синьо на бели маргаритки и съвсем слънчево.
© Октомври 2010, Й. Богомилова
ех, че е хубаво :))))))))))