Весело чадърче

„Ех че весело чадърче и за слънце и за дъжд…“

Ех и аз имах такова чадърче.  Беше светло синьо на бели маргаритки, като пухкави облачета.  Обичах да го разтварям и завъртам и дори очаквах с нетърпени да завали за да изляза с него навън.  А когато вали небето е тъмно и слънцето се крие зад надвисналите дъждовни облаци, но под чадърчето ми е едно такова синьо на пухкави маргаритки… Направо слънчево…
Това чадърче е отдавна в страната на спомените, но и днес разгърна ли над себе си спомена за него, настроението ми става синьо на бели маргаритки и съвсем слънчево.

© Октомври 2010, Й. Богомилова