Затварям очи и отново съм там … пред погледа ми се извисяват величествени сребърни планини … необятни сребърни висини … на където и да се обърна ме обгръщат сребърни борови гори … искам да усетя мириса им … втурвам се в неизвестното и бягам … бягам … в сребърното сияние блещукат очички на сребърни сови … сребърни паячета плетат сребърна коприна, чийто нежен допир ме докосва докато минавам край тях. Сребърен вятър си играе със сребърните облаци. Сребърни лъчи галят сребърните цветя … Усещам как сребърната трева поглъща всеки цвят от моите стъпки … сребърно дихание се докосва до сърцето ми и шепти …

©Октомври 2010, К. Герчева

Сподели с приятелите си:
Сподели във Facebook!

==
==