Сутрешно излягане

Почивен ден… Мога да се излежавам до колкото си искам. Вече е светло , но не отварям очи. Представям си гледката от прозореца: „Поглеждам от втория етаж. Погледа ми се разхожда по красивите алеи на перфектно аранжирана градина.  В далечината дърветата шумолят със златисти корони. Слънцето наднича зад облаците. Още не е решило дали да блесне или да се скрие съвсем и да позволи на облаците да изсипят сълзите си. Почивен ден е може да си го позволи.  Уморително е да си Слънце и да трябва да огряваш навсякъде. Но пък е хубаво да радваш хората. Още съм сънена и не зная, как изглежда сградата от вън. Мислено  се пренасям в градината и поглеждам. Ахвам, това е замък…“

Какво ли правя там?…И се усмихвам….Ами мечтая си….Мислено се връщам в леглото.

Няма значение дали си в замък или в колиба, толкова е сладко да се излежаваш…

© Октомври 2010, Й. Богомилова