Приключения с таксита

Вече трети месец приключения … и то не какви, а с таксита … „приказни“ едни такива … 🙂 Т.к. работя вечер до късно, варианта ми за прибиране е с такси, но вече се замислям дали не е по-безопасно да извървя пътя до вкъщи пеша … попадах на какви ли не … то не бе любопитство, то не бе чудо … от къде се връщам, какво има в торбата ми … моята колежка имала приказна усмивка, май я познавал от някъде … в България няма ли по-качествени и способни хора да работят?! За съжаление това не е само при фирмите, предлагащи таксита … сега се зачетох в сайта на една от „любимите” ми фирми във Варна, където пише „винаги изисквайте касов бон…предлагаме отстъпка…при доказано нарушение, ще възстановим сумата ви” … всъщност какво ще докажа  – като дори и касова бележка не можах да взема последната вечер (а на думи кой ти вярва…)… пътувах си в таксито, наслаждавах се на очакващата ме почивка събота и неделя, и изведнъж … „нямам лента – това фатално ли е?!” с предправена ехидна усмивка … в крайна сметка плащам за получена професионална услуга … и то какъв професионализъм! Другия ми фрапиращ случай, за който съм си изцяло виновна сама беше преди няколко дена … реших да ползвам друга фирма, отново примамваща с отстъпки и всяка вечер идваше един и същ шофъор, който ми се струваше свестен, обясняваше ми как нямат работа, нямали много клиенти и ми предложи да се обаждам направо на неговия телефон, вместо на централата. Аз проявих наивност, обаждайки се едната вечер, но при всички мои приключения се надявах да съм случила на точен човек … уви, следващата вечер се обадихме с колежки на централата, когато се прибрах вечерта „моят” шофъор ми пише sms – „защо не ми се обади тази вечер?” … защо ли – отново професионализъм от класа да безпокоят клиентите си в 3 през нощта …Реших да напиша оплакване – уви 🙂 във Варна и да четат не могат в тези фирми…

© Октомври 2010, К. Герчева