Нощна приказка
Слънцето отдавна бе залязло … от часове не чувствах милувките на лъчите му … само лека топлина напомняше за тях … Очарованието на нощта беше обгърнало земята … стоях в креслото си, потънала из страниците на книгата, която от няколко дни ухажваше вниманието ми, когато усетих как нещо искаше да се прокрадне през прозореца … крадец … не, не беше крадец – сякаш нещо ми казваше от вътре … Ето, че през малкото процепче на прозореца пропълзяха малки облачета, посипани с вълшебен прашец, за да ме понесат навън, където малка измамница беше разпространила своята магия. Мъглата беше завила със своето одеяло земята … искаше всичко живо да се изгуби в нея, а дали така нямаше да намерим себе си … дали …
Облачетата ме бяха понесли из висините на града и се издигаха все повече и повече … О, да! Аз пътувах към звездите … усещах звънливите им гласчета – беше звездна вечер и тази малка хитруша – мъглата – искаше просто да построи своята си повърхност, по която да ходя … вълшебница беше тя … Усещах уханието на няколко снежинки, които искаха да се прокраднат, за да ме целунат по нослето … усещах …
© Ноември 2010, К. Герчева
Сподели с приятелите си:
КРАСИ, СЯКАШ ОТ ДУШАТА ТИ ИЗВИРА!
АЗ ПИША САМО НА БЪЛГАРСКИ!
Да, Соня – пишеш на Български, това е хубаво. Но някой хора не пишат на български, като за тази цел използват латиницата и заместват букви с числа. Такива коментари независимо от тяхната важност и от човека който ги е писал вече не се допускат и се изтриват. И ще те помоля следващия път когато правиш коментар да пишеш с малки букви, както е прието – такова писане е недопустимо. Сега правя компромис и оставям и двата ти коментара, но в бъдеще няма да бъде толерирано такова писане – коментар по такъв начин написан ще се изтрива.