Настъпи светлия празник, Рождество Христово.
Нека се веселим през тези празнични дни, но и да осмислим същността на събитието. Всеки знае за библейската сцена във Витлеем -пасторална идилия.
Защо земния живот на Спасителя започва с гонение? Защо за него няма място в големия град и се ражда при възможно най-бедни условия. Не е ли за това, неговото появяване да е дар за най-онеправданите? Ако се бе родил в палат, рождението му би ли дало надежда, за най-бедните? Светото семейство не е прието на топло и уютно място, но то не таи гняв. Смирение цари в бедното убежище. Вестта за рождението му е известена на други бедни членове от обществото – овчарите. Те идват да се поклонят пред бъдещия пастир на човеците.
Рождението на Христос е нов шанс за човечеството, за всеки от нас, без значение дали е млад или стар, болен или здрав, беден или богат.
За някои това е само красива приказка, за други извор на вяра.
Ако хората нямаха нужда от вяра, тя нямаше да им бъде дадена и те нямаха да чувстват липсата й.
Ако хората нямаха нужда от надежда, никога нямаше да я познаят.
Ако нямаше нужда на земята от любов, светът би бил една пустиня.
Всеки, независимо доколко признава пред другите и пред себе си има нужда от тези важни неща.
Нека благодарим, че ни бе даден символ на вяра.
Вярваме ли, сме спасени от земните беди и пристъпили към ново стъпало нагоре.

Й. Богомилова

Сподели с приятелите си:
Сподели във Facebook!

==
==