Събуждане призори

Събудих се внезапно призори. Чуруликане ме повика вън. На терасата излязох и видях, не слънцето, а неочаквана дъга. От възхита онемях: Колко ли неща прекрасни съм пропускала в безметежния си сладък сън…
Прииска ми се да събудя всички и да видят утринното чудо. Но дъгата сякаш се бе извила пъстра за да приветства само мен, защото всички промърмориха сърдито, да ги оставя да си спят.
И бяха прави. Всеки, един ден ще се събуди рано, да види чудото създадено за него, а съня е сладък – сладко чудо, и не бива от него другите да будим.

Й. Богомилова