Невидим смях

Звън от смях повежда ме към плажа. Но с празни люлки вятърът танцуваше.

Смехът обаче, невидимо лудуваше…  По лабиринт от стъпки продължих, и към невидимия смях вървях. И ето на брега в трептящо синьо,  детска радост аз видях.

Й. Богомилова, ©2011г.