Моят един час повече

Времето се променяше, а с него и аз …усещах нужда да следвам собствените си импулси, макар и да не знаех какво ще бъде утре, защото истинската красота е именно в смелостта да се промениш и да разпериш криле за полет … Знаех само, че ще имам един час в повече и исках да го използвам, за да се докосна отново до домашния уют и спокойствие, които дори и след много години не се променят и си остават у дома …

Пламъчета от камината танцуваха в топлина, а от лавиците ми се усмихваха весели чашки, останали от детството ми, от които така обичахме да пием топло мляко, сгушени в прегръдката на мама. И всички книги си бяха там, криещи по страниците си безброй истории, преживяни някога и прочетени от любопитния детски поглед. Мебелите и стените бяха запомнили детството а по стълбището все още се усещаше парфюмът, който ползваше тате … Само времето беше друго, а сега се връщаше с един час назад, който исках да превърна в час на щастието … час за избор към по-добро …

Текст: К. Герчева, Октомври 2011

Снимка: Мартин Дралчев