Обичам есента

Обичам есента, защото е красива. По вълшебен начин всичко прелива в топли тонове.
Обичам есента и заради онова леко носталгично чувство по отминалото лято и срещата със съучениците. Макар отдавна да не ходя на училище, трепета от 15 септември винаги ме обзема.
За мен есента е и романтична и е олицетворение на ученическата любов. Бележки на листи от тетрадки, листопади, кестени и есенен дъжд, влюбени под чадъра…
Предпочитам есента и защото малко хора я обичат, а всеки сезон заслужава да бъде харесван и обичан.
Харесвам есента и заради неочакваните изражения на питащите: Кой сезон харесваш? Логично е да се харесва порива на пролеттта,  жаркото вълнуващо лято и дори чистотата на зимата… А есента, остави я – тя е тъжна… Може би ми е харесвало да съм тъжна. Да сливам своите сълзи с есенния дъжд, но чувството което ми носеше есента е хармония и щастие.
Сега може би обичам есента по навик. Трябва да изляза, когато се позлатят листата и когато заръми хладен дъжд за да разбера дали все още изпитвам към този сезон същото или пък да преоткрия нейната прелест отново и в неочаквани неща. Защото, често обичаме по навик, и е хубаво да преоткриваме любовта към любимите си неща.

©Септемви 2010, Й. Богомилова