Небе над града

Все повече жици ме разделят с простора, като решетки затворнически тежат. Но свободата е вътре във мене и не могат да ме уловят.

Небесата са изтъкани от жици. Разделят го на късчета звездна карта,  петолиния и многолиния, по които Лунната соната звучи.

Небесата са пронизани от жици, по които радостни поздрави долитат  и свързват нашите мечти.

Небесата се превръщат в кръстопъти.  За малко на всеки от тях се спри, поеми си дъх пред синевата и правилна посока избери

© Октомври 2010, Й. Богомилова