Истинската история за Снежанка
Тя е мила и очарователна и за разлика от класическата приказка за Снежанка е бледа, руса, светлоока и се носи задължително в бели одежди, я на главата си носи диадема с форма на осмоъгълна звезда, изработена от сребро и перли. Свенлива и тиха, тя е олицетворение на девичеството. За разлика от западните си колеги Дядо Мраз не влиза през Комина, а заедно със внучката си Снежанка раздават подаръците направо на послушните деца.
В Русия Снежанка е неподвластна на времето. И преди, и сега този женски персонаж е на почит, най-вече защото няма аналог в англо-американската новогодишна и коледна митология.
Нейните корени са си чисто славянски. Някои от биографите й твърдят, че е дъщерята на Мраз и „снежната царица“. Други поддържат същата теория за бащата, но приписват майчинството на богинята Мора – на зимата и смъртта. Различните версии идват оттам, че образът на Снежанка или Снегурочка, както си я знаят руснаците, не е фиксиран в народните обреди. В руския фолклор се среща персонаж, който се доближава до нейния – на направена от снега девойка, която оживява. Според друго поверие тя се появила изневиделица в клоните на елхата
Мистерията около нейната поява води дотам, че се намират изследователи, които посвещават цели трудове на Снежанка. Като А. Н. Афанасиев.
Всъщност тя е на 136 години. Официално се смята, че е родена през 1873 г., когато Александър Островски, под влиянието на Афанасиев, пише пиесата си „Снежанка“. В нея тя е представена като дъщеря на страшния Мраз и младата Пролет, която загива по време на летния ритуал по почитането на бога на веселото Слънце Ярило. Описана е като прекрасна бледа светлокоса девойка, облечена в бяло-сива дреха с мъхеста шапка и пухкави ръкавички. Първоначално пиесата няма успех сред публиката. Това се променя, когато през 1882 г. Римски-Корсаков поставя по пиесата едноименната си опера, която има грандиозен успех.
По-нататъшното си развитие образът на Снежанка получава в работите на педагозите от края на XIX – началото на XX век, които готвели сценарии за детски новогодишни тържества. Още преди революцията на елхата се окачват фигурки на Снежанка, а момичетата се преобличат в нейния костюм.
Своят съвременен вид образът на Снежанка получава през 1935 г. В Съветския Съюз, след официалното разрешение да се празнува Нова година. Пак тогава Снежанка става внучка и придружителка на Дядо Мраз.
http://www.politika.bg
