Из старите български занаяти – Славчо Змияров и ножарството

Една легенда разказва как слязъл веднъж свети Атанас (покровител на ковачите и ножарите) на земята да разгледа какво има. Докато ходел от град на град и от село в село, замръкнал на мегдана на едно малко селце. Нищо никъде не светело, само работилницата на ковача, сгушена в тъмното. Светията помолил за подслон и ковачът го поканил на скромната си трапеза. Рано на другата сутрин на сбогуване свети Атанас попитал как да се отблагодари за гостоприемството. След като онзи нищо не пожелал, светията му казал да вземе чука, да го завърти над главата си и да го хвърли колкото може по-надалеч, докъдето стигне, дотам ще е негова земята. Ковачът замахнал, но чукът се изплъзнал от ръцете му и паднал тъкмо в краката му, до наковалнята. Не било съдено ковачът да богатее от земята, затова пък си изкарва хляба с чук и наковалня, само с двете си ръце…. Тази е и дарбата на Славчо Змияров от град Самоков, който още от малък е откривал сам тайните на ножарството и е доразвивал тази си любов и майсторлък с годините. Той е един от гостите на изложението “Хоби, лов и риболов” – Варна във “Варна Тауърс”, което се провежда в периода от 19 до 22 април 2012 г. Ето какво разказа той за себе си и за един от старите български занаяти:

• Казвам се Славчо Змияров от град Самоков – майстор на старинни, ловни и туристически ножове – всички художествена изработка. Идеята ми е да работя нещо, което друг не го работи в България. Всички са мои модели, не правя копия – всички са функционални, ръчна изработка в единични бройки. Използвам качествена, неръждаема, ножарска стомана. Всеки един нож се мери на твърдост при закалката, за да съм сигурен в изработката. Използвам различни техники – гравюри, инкрустации със сребро, със седеф, златарско коване.

Какви хора се интересуват от изкуството на този български занаят?

• Ценителите на ножарското изкуство, колекционери или когато хората търсят нещо за подарък. Изработвал съм подарък за Цар Симеон, Христо Стоичков, миналата година купиха подарък за най-богатия българин, който се класира в класацията за 2010 г. – неговия беше със сребърна инкрустация. Имам и по цял свят мои изработки – в САЩ, ЮАР, Конго, Канада, Кипър.

По-младите интересуват ли се от ножарството и предавате ли занаяти си на някой друг чрез обучения?

• Аз съм самоук – никой не ме е учил и не ми е показвал как се работи, който го интересува нека се учи. Просто човек, за да го научи трябва да го има отвътре – човек трябва да има голяма доза талант.

А при вас как се появи желанието да навлезете в този занаят?

• Откакто се помня само с това се занимавам – първите ножове съм ги правил, когато бях 4 годишен, но тогава бяха от дърво. След това вече 5 годишен започнах да ги правя с метални остриета – ламарина, изковавах ги от по-големи пирони – детски игри, но сега като се връщам назад виждам, че това не са били само игри, а това са били моите заложби, не съм се интересувал като другите деца от колички, камиончета.

Пазите ли най-първия си нож, който сте изработил в детството?

• Не, за съжаление. Пазя само един дървен револвер, който съм направил – тогава съм бил на 6 години и дори сега се чудя как съм го изделял, понеже съм го направил хубав тогава.

Статия: К. Герчева, Април 2012

Снимки: Мартин Дралчев