Из красотата на българските занаяти – Антоанета Станкова и изкуство от глина

Възможността да се докоснеш до глината е начин да изразиш себе си, начин, който Антоанета Станкова е открила за себе си. Тя е човек, който пази в сърцето си частица от българското – от красотата на българските занаяти, а именно твори изделия от керамика. Това е един от най-старите художествени занаяти в българските земи, в чийто свят Антоанета Станкова ни поведе още с отварянето на първата страничка от приказката … :

Разкажете нещо повече за себе си – какво не знаем за керамиката и какво ви носи лично на вас контакта с глината и творенията, които създавате?

• Дипломиран инжинер съм, малко по-късно завърших моден дизайн /в период от 4-5 години вниманието ми беше съсредоточено върху изработка на облекла и аксесоари; направих няколко сериии с плетива от кожа и последва една   “ принудителна“ пауза до момента, в който глината ме откри изтощена, невиждаща и нечуваща. Необходимо ми беше много време за да си построя и оборудвам ателие, но си заслужаваше усилието….влизам в ателието не за да работя, а да се забавлявам и това е удовлетворяващо/насаме с глината, когато ми се отворят всички сетива аз знам, че няма по-добър лек от нея за болната душа, глината трансформира негативните настроения в положителни емоции /и точно за това аз съм сигурна,че моите изделия носят положителен заряд, защото са създадени с много любов.

Кои са забравените български обичаи според вас и какви са хората, които съумяват да ги преоткрият и разкрият цялата им красота?

• Български занаяти – като понятие все по-често звучи ретро, дори екзотично. Има кампанийни мероприятия за възраждане на традициите,но това е твърде недостатъчно/ за сметка на това има достатъчно големи ентусиасти и ще опитваме да отвоюваме достойно място. За съжаление в учебните програми намаляват часовете за приложни занимания и след като не възпитаваме добрия вкус на подрастващите, не е изненада за никого липсата на афинитет към бълг занаяти, и точно за това съм много щастлива когато млади хора поемат по този път!

К. Герчева, Април 2012

Снимки: Личен Архив