Добър или лош късмет ….

Отшелник живеел на края на гората близо до едно село. Всички го мислели за глупак, защото говорел странности. Името му било Джед. Веднъж той приютил болен човек и се грижил за него до оздравяването му. За благодарност непознатият подарил кон на Джед. Когато селяните чули за станалото, поздравили отшелника.

– Джед, какъв късмет! Какво голямо щастие!

– Кой знае дали е добър късмет? – отговорил Джед. – Може и да е лош късмет.

– Как е възможно?! Ти нямаше кон, а сега имаш. Това е чудесно. Що за глупак си! – казали те, – дори не можеш да разпознаеш добрия късмет, когато дойде при теб.

Джед събрал скромните си спестявания и си купил седло. Но конят избягал.

– О, какъв лош късмет! – рекли селяните, когато научили какво се е случило. – Сега имаш седло, а нямаш кон.

– Кой знае дали е лош късмет? Може и да е добър късмет – отвърнал Джед весело.

– Добър късмет? – смеели се те. – Няма начин това да е добър късмет. За теб е трагедия.

– Кой знае? – отвърнал Джед.

Няколко дни по-късно конят мистериозно се завърнал и довел със себе си два неопитомени коня. Джед бързо ги прибрал в обора, а мълвата се разнесла из селото. Селяните се втурнали за проверят истина ли е.

– Какъв добър късмет! – възкликнали те. – Сега имаш три коня. Можеш да продадеш два и да запазиш един за себе си.

– Кой знае дали е добър късмет? – отговорил Джед. – Може и да е лош късмет.

– Лош късмет? – смеели се те и дори не криели съжалението си към такъв глупав човек.

Докато Джед се опитвал да обязди единия от дивите коне, той го хвърлил от гърба си и мъжът си счупил крака.

– Какъв лош късмет! – съчувстващо изрекли селяните, когато разбрали за инцидента.

– Кой знае? – казал Джед. – Може и да е добър късмет.

Седмица след това в селото нахлула вражеска армия и всички здрави мъже били мобилизирани. Не взели Джед, защото бил със счупен крак.

… Кой може да каже кое е добър и кое лош късмет?! …

Източник: „Практика на щастието“ – Джон Кехоу

К. Герчева