Прошка

Прошката е вълшебен и лечебен акт. Всеки има нужда да поиска и да даде прошка. Това, че има  традиция – специален ден за прошка само показва мъдростта на хората предците ни, осъзнаването им, че трябва да се прощава.
Трудно е да се поиска прошка, но още по-трудно е да се даде.

Изричаш думи за прошка и вече мислиш, че е простил. Но след време,  отново се появява  горчивина в отношенията с този човек.
И осъзнаваш, че не е простил истински. Докато боли  не е простено докрай.
Прошката  бавно се осъзнава  на много нива,  докато изчезне и житейската случка, която е наранила, вече не пречи на двамата да общуват пълноценно. Тя няма да бъде забравена, но  вече няма да е пречка, а само  факт, дори полезен урок.

Понякога дори не разбираме как нараняваме, или колко дълбоко сме наранени. Затова е хубаво да има един ден в който поне символично да се иска и дава прошка.

Но само в един ден ли трябва да се иска и дава прошка?  Ако не всеки ден, то възможно най-често да искам и да давам прошка. Когато проблемите се уловят в началото им е много по-лесно да бъдат решени, и да бъде простено.
Ежедневно трупаме  обиди от недоразумения. Но понеже са малки и незначителни, не ги забелязваме. Но те се трупат и се сливат в една голяма, кална буца, понякога се вкаменява и става почти неразрушима.
Когато често искаш прошка, при най-малкия грешен жест или дори когато не си забелязал да правиш такъв, другият забелязва твоята загриженост. Знае, че каквото и да си направил не е било нарочно. Така не  се трупа недоразумения, които биха се превърнали в хронична обида.

Дори когато нямате по някаква причина физическа възможност да поискате или дадете прошка, направете го мислено, въображаемо – пак помага. Ако не можете да го изречете на глас, напишете го – пак помага.
Не бива да се оставя не простена обида.

Й. Богомилова