Индия – страна на контрастите и осъзнатите истини за това колко ценен е всеки изживян миг, усмивките и спокойствието … или една приказка, разказана от Ваня Илиева – дизайнер флорист, собственик на цветно студио „Ванила“ в град Варна и треньор по киокушин карате:

„В Индия всеки човек трябва да отиде поне веднъж в живота си! В чисто материален аспект там е потресаващо. И в България има просяци, но това, което видях там няма нищо общо. Няма да забравя, когато бях там, излизах от един магазин и точно срещу него в центъра на Делхи нещо бяха разкопали и буквално от една картонена къща излезе една много черна жена, но това беше най-красивата жена, която аз съм виждала – цялата беше изписана, изваяна, зелени очи и нещо започна да моли, дори държеше бебе в ръцете си, а в къщата имаше още няколко деца. Точно тогава се сетих за закона за кармата – ако тя имаше малко по-добра карма и се беше родила някъде другаде, например в Америка, със сигурност щеше да е модел, но това е – Господ може много да ти е дал, но и много да те е ощетил. Не можеш да избягаш от това. Всичките им магазини са с въоръжена охрана. Видях и кравите по магистралите и се молех само да не попаднем в задръстване, за да можем и да си хванем самолета на връщане. Но иначе е колоритно – Индия е за хора, които търсят духовното, ако някой си мисли, че ще отиде в Индия и ще се чувства така, както в Бали например – много се лъже, няма да е така. Един приятел казваше, че Индия или я заобичваш, или я намразваш – тя е толкова контрастна, че няма начин да не ти повлияе по някакъв начин. Когато се върнах в България, осъзнах колко сме разглезени всъщност в буквалния смисъл. Колко хора по света като процент имат къщи и живеят добре – дори и на квартира. А в Индия не видях и едно тъжно лице, дори и тази жена беше усмихната, а нас българите и походките, и лицата са ни уморени. Делхи е огромен и препълнен град, денонощно бучат клаксони, хора викат и въпреки всичко – никой не бърза, хората са лежерни. Но животът не е в това да имаш последния модел телефон, да се интересуваш какво ще кажат хората, да се интересуваш как ще си облечен, животът е много отвъд това – това го разбираш точно като отидеш в Индия. Ние сме нагърбили целия този стандарт на гърба си и вървим прегърбени, загрижени. Дадох си сметка за много неща, когато се върнах от Индия. Четох една книга „Животът сред Хималаите” и там се казва, че когато пристигнеш в Хималайско селце там първото нещо, което ще те попитат е „Ял ли си?”, а ние до такава степен сме загубили човешкото в себе си. Пак казвам, че всеки човек трябва да отиде до Индия както се казва, за да си свери часовника и за да си даде сметка за много неща, защото когато се върнах от там се чувствах наистина безметежно – от години не съм се чувствала така, до такава степен се успокояваш и оценяш това, което имаш тук в България.“

Статия: К. Герчева, Февруари 2012

Снимки: Юлиан Ангелов

Сподели с приятелите си:
Сподели във Facebook!


Статията е прочетена 1 243 пъти